3.12.2006

:-$ :-$ :-$ (тъпи визиономиики)

note: никът на на момичето с което разговарям е запазен.

Date and Time: 03/12/2006 09:57 PM
Zloban.Konev>
кога тва на дискотеката ли

Date and Time: 03/12/2006 09:58 PM
Zloban.Konev>
не си спомням междодругото

Date and Time: 03/12/2006 09:59 PM
Zloban.Konev>
амам то си е така

Date and Time: 03/12/2006 09:59 PM
Zloban.Konev>
и обърна една палачинка

Date and Time: 03/12/2006 09:59 PM
Zloban.Konev>
и то беше от първите като бяхме гладни

Date and Time: 03/12/2006 09:59 PM
Whatever>
samo edna izploioskah na zemqta

Date and Time: 03/12/2006 10:00 PM
Whatever>
otivam da akam

Date and Time: 03/12/2006 10:00 PM
Zloban.Konev>
:-$ :-$ :-$ (тъпи визиономиики)

Date and Time: 03/12/2006 10:02 PM
Whatever>
done

3.08.2006

кви ми ги лафиш

zloban konev (06:05 PM) :
ти кво правиш

zloban konev (06:05 PM) :
добре ако гала иска да те изчука с изкуствен хуй би ли приел

zloban konev (06:05 PM) :
или би и отрязал краката от кокалчетата на доло

kiko (06:06 PM) :
ахахахха

kiko (06:06 PM) :
да

zloban konev (06:06 PM) :
да какво

zloban konev (06:07 PM) :
би приел

kiko (06:07 PM) :
горното

zloban konev (06:08 PM) :
ако миро от каризма ти предложи секс и ти приемеш би ли му пръснал ануса в търсене на несъществуващата му джи точка

kiko (06:09 PM) :
АХАХАХАХаХАХаХАхАХАХАХАхАхАхххАХаххАХа

kiko (06:09 PM) :
искам да те прасна теб понякога

kiko (06:09 PM) :
кви ми ги лафиш

kiko (06:09 PM) :
не е истина

kiko (06:09 PM) :
муахахахахахахахахах

kiko (06:09 PM) :
лелеееееееееее

zloban konev (06:11 PM) :
кон

3.07.2006

Претдставяш ли си колко ми е било скучно в час по англиски


Вероника решава да умре ...

На 11 ноември 1997 г. Вероника реши, че най-сетне
е дошъл моментът да се самоубие. Почисти старателно
стаята в женския манастир, където живееше под наем,
изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.

Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспи-
вателни. Вместо да стрие хапчетата и да ги разбърка с
вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй като между на-
мерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше
да бъде в състояние да се разкае по средата. Но след
всяко погълнато от нея хапче убедеността й нараства-
ше: пет минути по-късно опаковките бяха празни.