гледаш ги в жалките им селски мутри гледаш и ги съжаляваш. чудиш се ... чудиш се да ли си нещо повече от тях. имат ли те право да живеят ... вървиш по препълнените с хора улици на София .... и пръскаш безмозъчните глави на всички онези, който не заслужават даденото им от бог.
пръскаш мозъци ... пръскаш мозъци ... кръвта и плъта се пръска на метри от вече безжизнените им тела. главите им просто изчезват ... труповете се свличат с цялата си тежест. падат с грохот на земята и тъмната им до черно кръв се стича от разкъсания им врат ... гледката ти доставя удоволствие ... за миг потръпваш и се втренчваш в поредната си жертва. очите му са кравешки ... погледа му не носи никакво послание .. той е поредния безмозъчен бот населяваш шибаната ни планета .... ти си повече от него.
разбираш, че си бог ... разбираш, че не ти е нужно да имаш брадва, нож дори и пистолет ... оставяш просто мозъкът ти да се съсредоточи върху поредния безгръбначен обект ... ледена вълна минава сякаш през гръбнака ти, студена пот се стича от челото ти. и то просто се случва ... поредния труп без глава се е свлякъл на тротоара и кърви обилно
пръскаш мозъци ... пръскаш мозъци ... кръвта и плъта се пръска на метри от вече безжизнените им тела. главите им просто изчезват ... труповете се свличат с цялата си тежест. падат с грохот на земята и тъмната им до черно кръв се стича от разкъсания им врат ... гледката ти доставя удоволствие ... за миг потръпваш и се втренчваш в поредната си жертва. очите му са кравешки ... погледа му не носи никакво послание .. той е поредния безмозъчен бот населяваш шибаната ни планета .... ти си повече от него.
разбираш, че си бог ... разбираш, че не ти е нужно да имаш брадва, нож дори и пистолет ... оставяш просто мозъкът ти да се съсредоточи върху поредния безгръбначен обект ... ледена вълна минава сякаш през гръбнака ти, студена пот се стича от челото ти. и то просто се случва ... поредния труп без глава се е свлякъл на тротоара и кърви обилно
Няма коментари:
Публикуване на коментар