Габриел

Габриел чакаше влака на метро спирката. Беше тежък ден в работа.
Влакът и трябваше да пристигне след пет минути. Тези пет минути бяха последни в живота и.
На спирката чакаше и един зле облечен висок мъж. Габриел го забеляза. той слезе по стълбите залитайки. Тя не му обърна внимание и продължи да чака влака и небрежно да се втренчва в безброй реклами разлепени навсякъде в метро спирката.
Момент я делеше от последните и минути живот.
Някъде в тунела се чу шумът от пристигащ влак.
Габриел се приближи към ръбът на перона.
Мислите минаващи през мозъка хвърчаха. Тя мислеше за мъртвата си майка.
Майка и беше дала всичко. Живот. Майчина обич. Тласък към светлото бъдеще на Габриел.
Лека сълза се плъзна по бузата и, закачи се на брадичката и полетя към студения под на перона. Бялата светлина идваща от тунела се зададе с бясна скорост.
Габриел направи последната крачка напред.
Облак кръв се разпръсна в пространството.